Васил Пармаков е един от най добрите български джаз и блус музиканти. Работи дълго време в чужбина, Швеция, Норвегия, Дания и Финландия в различни международни банди, завръща се през 1990 г. От тогава до днес свири с блус, джаз и рок формации, композитор е на филмова и театрална музика, издава в различни албуми авторски парчета и собствени аранжименти, остава след себе си цяло направление, синтез за джаз звучене. Неповторим разказвач, философ, със своеобразен хумор, автор е на белетристичния сборник „Аз и Майор Блюхер“. Член е на бандите Зона Це, Подуене блус бенд, свири с големи джаз имена като Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Иво Папазов -Ибряма, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов , Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко и много други. Васил Пармаков издава първия си албум през 1994 г., в сътрудничество с Британския саксофонист Andy Scotfield. От тогава е издал три албума с бандата му джаз-фюжън Zone C с негови авторски композиции, които и досега не намират конкуренция, единствено в няколко уърлд групи от световната сцена. Зона Це е създадена преди повече от 20 години, от висока класа универсални музиканти като основни членове:

Васил Пармаков – клавишни
Веселин Веселинов- Еко – бас
Стоян Янкулов – барабани

В стила си съчетават всички видове музикални жанрове- от класика и джаз до съвременно електронно звучене. Уникалноста на формацията най-вече се отличава с майсторското изпълнение на свободна музика, която спонтанно се ражда пред очите на публиката. Музицирането на тримата музиканти запленява и зарежда духа с жизненост и красиви емоции.

Групата има издадени 3 албума:
“The Human Factor” 1996 – студиен
“Live in Bansco” 1999 – запис от концерт
“Live in Bankia” 2001 – запис от концерт

В различните проекти на формацията се включват гости музиканти като:
Michael Schiefel – вокал (Германия)
Yamar Thiam – перкусия, вокал (Сенегал)
Okay Temiz – перкусия (Турция)
Иво Папазов – кларинет
Иван Лечев – китара
Владимир Карпаров – саксофон
Атешхан Юсеинов – китара

Васил Пармаков е и ще остане един от гениите на тази планета, които си отиват без време и никой не може да ги замени.

Васил Пармаков: „ДЖАЗА – това е възкиселият мирис от тестисите на преуморен работник-негър от памукова плантация.
ДЖАЗА – това е капка черно мляко от гърдата на мулатката готвачка.
ДЖАЗА е бой с камшици.
Той е полъхът на повръщано, който се носи от всяка божа кръчма в ранната дрезгавина на утрото.
ДЖАЗА е синкавия аромат на цигарен дим и безнадеждност, който изпълва тялото ни с непоносимо сладка тъга.
Пребиване с бичове.
ДЖАЗА е онова чувство, което изпитваме, когато момичето, което обичаме, се целува пред очите ни с някой друг…“