Още като студент в Театралната академия Стефан Вълдобрев започва да композира музика за почти всяко представление, в което играе. Неговата работа привлича вниманието на повечето театрални режисьори и през 1993- та година е номиниран за А‘Аскеер ‘93 за музиката му към спектакъла „12-та нощ“.  До сега има написани  партитури за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма.

Споделям музиката към спектакъла „Змей“ по П.Ю. Тодоров, представен от Шуменския театър през 2006 година. Ето какво споделя самият Вълдобрев за нея: “ Както казва и заглавието – това е композиция за 7 тъпана. Тъпанджията, може би се досещате е само един – Стоян Янкулов – Стунджи, но изсвири седем партии. Наскоро го питах как да преведа тъпан на английски (сигурно сте забелязали вече, че заглавията в Youtube не са на български, но реших така защото това са инструментали и имат шанса да достигнат и до чуждоезична публика) и тогава Стунджи ми отговори: аз от много години налагам тази дума и вече като я напишеш в Google е ясно какво е. Така че да знаете – когато след време всички по света са наясно със значението на „тъпан“, така като знаят какво е конги, маракаси, укулеле, диджериду, за това е виновен нашия обичан и свръхестествен Стоян Янкулов“.

За записите на това парче Стунджи си спомня, че Стефан Вълдобрев не само е композирал парчето, но и му я е дал написана по най-професионален начин. „Останах страшно впечатлен от факта, че човек, който е преди всичко артист, театрал, без академично музикално образование, е успял да напише толкова добре щима за тъпан, по който да записвам.“

В  You Tube можете да видите някои от най-популярните музики към театрални постановки на Вълдобрев, а ТУК ви споделям едно парче много познато от българския екран 🙂

Ето какво казва и за него Стефан: “ Всеки български театрал обича светът на Йордан Радичков. Защото го чувства близък, топъл, човечен и разбира се много магичен. Режисьорите и актьорите с удоволствие поставят или играят в неговите пиеси – знаят, че ще им бъде забавно и ще бъдат постоянно усмихнати. За композиторите пък, това е възможност да интерпретират Северняшкия фолклор. Аз реших не да интерпретирам, ами направо да създам едно Дунавско хоро (стара моя мечта), което нарекох “Хоро през Януари” по името на пиесата, която Иван Урумов постави през 2005 в Младежкия театър. Героите се въртят около горещата печка на селската кръчма, а в януарските виелици навън една конска шейна пристига и от време на време някой от тях мистериозно изчезва. Радичков наскоро си беше отишъл от този свят и спектакъла (а и музиката) неизбежно бяха наситени с повече драматизъм от обикновено. В годините назад съм имал няколко срещи с този уникален човек и ме е поразявала неговата способност да претегля всяка дума, да те гледа дълго с широка мълчалива усмивка, говорейки с очите си. Такъв ще го запомня.“