Или как се съчетава швейцарският йодлер с българския фолклор
Международен фолклорен фестивал OBWALD се провежда в Швейцария от 2006 година насам и кани фолклорни музиканти от цял свят, за да представят родните си традиции в съчетание с местните артисти. Фестивалът се провежда в едно прекрасно планинско кътче от рая сред огромна горска местност в близост до град Гисвил и езерото Сарнен в кантон Обвалден.
Всяка година на това място се събират между 26 и 30 юни близо 4000 посетители, за да се запознаят с различна култура от целия свят като се докоснат до техните фоклорна музика, традиционна кухня, вино, облекло и изкуство. Получава се нещо като надпревара между домакини и гости, надпяване, смесване на вкусове и дори сближаване чрез песните, чрез огромните маси на които сядат непознати досега хора и обменят своятa духовност.
Тази година ръководителят на фестивала Роман Бричги бе поканил българска група, която да представи страната чрез различни фолклорни области от родопския, тракийския и шопския край. В продължение на месец Бритчки гостува в България, обикаля всички тези краища, посещава фолклорните училища в Котел, Широка лъка, Пловдив и София, за да избере най – подходящите музиканти, песни, носии, събира рецепти и истории от баби по селата и приятели, които среща по време на престоя си в България.
Затова по време на четирите дни от фестивала швейцарските посетители опитаха и от българската баница, и от шопската салата, мешана скара, таратор, „кюфте мит пълнена чушка”и дори карначе, в съчетание с местните традиционни ястия като ябълково пюре, изкусителните швейцарски сирена, шоколадова торта и разбира се изтънчения пай с горски плодове и сметана.
Ето какво пише в рекламните материали на фестивала: „Тази година страната гост на OBWALD идва от върховете на Стара планина, от необятността на Дунавската равнина, от бреговете на Черно море и от история и култура на няколко хиляди години: България!”
Българските фолклорни групи, които гостуваха на фестивала бяха Хор Емерига /Дарина Златкова, Румяна Алексова и Ивелина Иванова/, Ансамбъл Свирачи /Темелко Иванов – кавал, Борислав Гълъбов – гъдулка, Димитър Христов – тамбура/, Формация Еподай /Виктория Ангелова – вокал, Веселин Козарев, Даниел Йотов, Даниела Гайдарова – гайди/, Стоян Янкулов – Стунджи – тъпан и Константин и Александър Владигерови – тромпет и кларинет.
От страна на домакините фолклорни формации от Апенцел и Берн, Нидвалден, Швиц и Обвалден представиха професионално изпълнение на алпийското йодлер пеене, типично за тиролския фолклор. Невероятното майсторско пеене почти на фалцет мигновено преминаващо до ниския гръден глас, е вокална техника, която не просто е наследена от близо два века назад, но се и изучава в швейцарските музикални академии наравно с джаза и класиката.
По някакъв начин много наподобява на шопското тресене и родопските извивки, и поради това много лесно групите от двете държави само с една две репетиции успяха да изпълнят заедно няколко песни букет от двете култури. А носиите и на българите и на швейцарците разкрасиха сцената като цветна градина, като приказка от Андерсен или Каралийчев.
Всичко, което беше изпято на сцената и още повече зад сцената, беше наистина уникално, вълнуващо, красиво и на много високо професионално ниво и от българска страна и от страна на домакините. Виждах как публиката искрено се разчувства и от гайдите ни, и от нежните гласове на певиците, и от странния за тях ритъм на българското хоро, не по – малко от аплаузите им към техните артисти. Онова, което ще остане в мен като човек, който е посещавал много фестивали е перфектната точност и организираност на екипа, беше наистина помислено за удобството, за комфорта и кондицията на всички музиканти. От транспортирането, през разходките, туровете за артистите, настаняването в местност с най – прекрасната гледка на върха на планината, отношението към всеки от българските изпълнители, а толкова артистичен и изискан бекстейдж и то сред гората не бях виждала никога!!!
Не мога да подмина и едни невероятни постаменти от картон, които бяха изпъстрили цялата местност около фестивалната палатка с изображения на български кукери, овчари, цветни плетеници и херувими, изработени от австрийската художничка Raja Schwahn-Reichmann. Художник, илюстратор, реставратор и скулптор, освен всичко това Рая също е страстен колекционер на исторически костюми и носии. Затова тя не просто е прочела това онова за България в Гугъл, а е гостувала в страната ни, посещавала е хенд мейд базари, селски събори и фестивали, за да събере достатъчно впечатления и информация за нашите традиции. Рая е популярна по целия свят с изработването на антични и барокови инсталации за градини, театрални сцени, Дионисиеви фестивали и е удостоена с италианската награда за изкуство „Premio Mantegna“ през 2009 г. за нейното живописно творчество.
На логото на тазгодишното издание на фестивала OBWALD тя е изобразила кукери, които танцуват, а в текста се казва, че те подобно на швейцарските традиции вдигат шум с кравешки звънци, за да прогонят злото.
Някак много станаха допирните точки с България, но знам, че не съм прекалила, защото с очите си видях как всяко едно растение, дърво или тревичка там е същото като това тук, как високите Алпи си приличат много с Балкана, Рила, Пирин и Родопи и никога няма да забравя как швейцарската певческа група на изпроводяк в бекстейджа застанаха прави до българските музиканти и им изпяха най – тъжната песен, която съм чула, за да покажат, че им е тъжно от раздялата и после дълго се прегръщаха българи и швейцарци.
Ами, това е от мен, другото е в снимките, имам и видеа във фейсбук страницата ми!
Well-marked 
Вашият коментар