„Есен“ е съвместна песен на Васил Петров и композитора Росалин Наков, по аранжимент на Ангел Заберски.

Audio: http://bnr.bg/hristobotev/page/esen-vasil-petrov

Нежна, романтична, приказна, с едно леко по френски звучене, тази песен ме завладя още когато я чух незавършена. Нищо, че есента премина, сега музиката ще ни накара да си спомним и с тъга, и с усмивка за нея. Както се пее в песента „дъждовна музика звъни“, точно това е и усещането когато я слушаш.

„Есен“ е по музика на Росалин Наков с аранжимент на Ангел Заберски, по текст на Ангел Симеонов, който е и продуцент на песента. Записът и мастерирането са дело на Стоян Янкулов – Стунджи в неговото студио „Дръмбой“.

В изпълнението, освен нежния глас на Васил Петров, ще чуем Ангел Заберски – пиано, Шибил Бенев – китара, Борис Таслев – бас, Стоян Янкулов – Стунджи – ударни, и щрайх квартет.

Росалин Наков от дълги години пише музика за Васил Петров, както и за Орлин Горанов, по- познат ни е като автор на музикално – сценичния спектакъл „Любов – пламък бял”, с актьора Симеон Владов.

„Есента е сезонът на мъдростта, сезон за равносметка и може би затова – най-красивият сезон в буквален и в преносен смисъл. Тази песен илюстрира това.“ – сподели Васил Петров пред JAZZ FM, където двамата автори за първи път представиха песента си.

Наситеният с живот, почти осезаем аранжимент на Ангел Заберски и едновременно гальовния, и плътен глас на Васил Петров, сякаш ни пренасят навън – по улиците, в парка, и рисуват картините на любовта и самотата. Не разбирам как, може би заради идващия празник, на мен ми звучи дори коледно.

Текстът е част от стихосбирката на поета Ангел Симеонов с едноименното заглавие „Есен“, която излезе през септември тази година. Това е четвъртата поред стихосбирка на поета, чийто стихове са възхвала на живота, истински дъх на живата реалност и апотеоз на любовта. Няма как този текст да не ви завладее и да ви накара да запеете заедно с песента.

Сам съм.
Времето е спряло.
Навън е есен и вали.
Със капките – сълзи небесни,
дъждовна музика звъни –
рапсодия във черно-бяло,
притихнала в разплакани клавиши –
като в камбанен звън.
А вятърът сред клоните шепти
и припява тъжна песен,
и дъждът вали, вали, вали…
А навън е тиха есен…
– спомен от вълшебен сън.

Чуйте песента тук: http://bnr.bg/hristobotev/page/esen-vasil-petrov